О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 83
Гр.С., 20.01.2015г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесети януари през двехиляди и петнадесета година, в състав
П.: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Илияна Папазова
Майя Русева
при участието на секретаря …….., като разгледа докладваното от съдията Русева г.д. N.6113 по описа за 2014г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. Б. Л. и Е. А. Л. срещу решение №.354/27.02.14г. по г.д. №.2690/13. на Софийски апелативен съд – с което реш.№.1716/7.05.13г. по г.д.№.430/12г. на Окръжен съд Благоевград е обезсилено и производството по делото е прекратено.
Ответната страна [община] не взема становище по жалбата.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното:
С обжалваното решение въззивният съд е приел, че предявените искове с правно основание чл.59 ЗЗД са недопустими, тъй като ищците разполагат с възможност да защитят правата си по друг ред. Посочил е, че, видно от фактическите им твърдения, те са придобили качество на владелци на ограничено вещно право, въз основа на което са предприели застрояване – като в тази хипотеза могат да претендират заплащане на направените подобрения. При тези обстоятелсва и доколкото има разлика между исковете по чл.72-чл.74 ЗС и този по чл.59 ЗЗД – като последният е субсидиарен и може да се предяви само от лицето, което не разполага с друг иск за защита, предявените от тях искове по чл.59 ЗЗД за заплащане на сумата, с която ответникът се е обогатил неоснователно, са недопустими. С тези мотиви въззивният съд е обезсилил първоинстанционното решение и е прекратил производстото по делото като недопустимо.
К. се позовава на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК. В изложението на касационните основания се твърди, че въззивният съд се е произнесъл по въпросите: 1. „Явява ли се съществено нарушение на съдопроизводствените правила от първоинстанционния съд, въпреки че исковата молба на ищеца отговаря на изискванията на чл.127 ал.1 ГПК и е приета за допустима, неправилното определяне правно основание на иска в доклада си по делото с процесуалните последици от това по чл.146 ГПК?”; 2. „Кое определя един иск като допустим – обстоятелствата, които са изложени в исковата молба, и които определят с достатъчна яснота правната фигура, съответстващета на предмета на делото, или определената от съда правна квалификация в доклада му при изпълнение на задълженията си по чл.146 ГПК – да определи правното основание на спора, и която квалификация е грешна?”; 3„Какви са правомощията на въззивния съд в този случай” в противоречие със задължителната практика на ВКС /реш.№.50/17.02.11г. по г.д.№.762/10г., ІІІ ГО на ВКС, опр. №.59/25.01.11. по ч.т.д.№.890/10, І ТО на ВКС/, като същите са и от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Настоящият състав намира, че следва да се допусне касационно обжалване по втория изведен процесуалноправен въпрос, който е разрешен в противоречие със сочената задължителна практика на ВКС. Съгласно същата съдът определя приложимата правна норма с оглед изложените от ищеца обстоятелства като основание на предявения иск, независимо от дадената от самия ищец правна квалификация на претенцията. В. съд е процедирал в противоречие с горната практика. С оглед на изложеното по посочения правен въпрос следва да се допусне касационно обжалване на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК, а останалите въпроси ще бъдат взети предвид като касационни доводи при разглеждане на касационната жалба по същество.
На касаторите трябва да бъдат дадени указания за внасяне по сметка на ВКС на дължимата държавна такса в размер на 1232,50лв. и за представяне по делото на вносния документ за това в установения от закона срок.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение №.354/27.02.14г. по г.д.№.2690/13. на Софийски апелативен съд.
ДАВА едноседмичен срок на касаторите да внесат по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на спора по същество в размер на 1232,50лв. и да представят доказателства за това в деловодството, като при неизпълнение касационното производство ще бъде прекратено.
ДЕЛОТО ДА СЕ ДОКЛАДВА след изпълнение на указанията на Председателя на Трето гражданско отделение на ВКС за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.
П.: ЧЛЕНОВЕ: