4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 862
София, 15.11.2016 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на девети ноември през две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д. № 1039 по описа за 2016 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ищеца [фирма] /с предишно наименование [фирма]/, [населено място] против Решение 2412 от 07.12.2015г. по в.т.д.№ 4290/2015г. на Софийски апелативен съд за обезсилване на решението от 16.06.2015г. по гр.д.№ 69/2014г. на Окръжен съд Благоевград, ГО, 11състав и прекратяване на производството по делото. Окръжният съд е признал за установено по реда на чл.422 ГПК по предявения от дружеството срещу Д. Б. Я. иск, че тя дължи на [фирма] сумата 6 896.36 евро на основание запис на заповед, издаден на 03.06.2009г. за сумата 20 689.08 евро с падеж 01.07.2010г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№ 11185/2013г. на РС Пловдив; отхвърлил е установителния иск за съществуване на вземане за разликата от 6 896.36евро до 20 689.08 евро.
В касационната жалба се поддържа, че решението е недопустимо и неправилно. Посочва се, че действително в обстоятелствената част на исковата молба е допусната грешка при посочване на датата на издаването на записа на заповед – 10.06.2008г., вместо правилната дата – 03.06.2009г., но в изброяване на приложените доказателства е посочен записът от 03.06.2009г., който е и единственият менителничен документ, представен по делото, а оригиналът е приложен в заповедното производство и той е документът, въз основа на който е поискана и е издадена заповедта за изпълнение. Поддържа се, че защитата на ответната страна е била изградена единствено по отношение на представения документ от 03.06.2009г. и в хода на производството пред първоинстанционния съд не е имало спор относно това, установяването на вземането по кой запис се цели; че е било очевидно, че ищецът установява вземането си по запис на заповед с дата на издаване 03.06.2009г. като посочената в исковата молба дата 10.06.2008г. е фактическа грешка. Позовава се допуснато процесуално нарушение като счита, че съдът е следвало да даде указания относно несъответствието между посочената в исковата молба дата на издаване на записа и датата, на която е издаден записът, послужил като документ по чл.417,т.9 ГПК и като основание за издаване на заповедта за незабавно изпълнение. Акцентира, че по делото е представен един единствен запис, който е подписан от ищцата и той е приложеният с исковата молба – от 03.06.2009г.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се иска допускане на обжалването при допълнителната предпоставка на т.3 на чл.280,ал.1 ГПК по въпроса: Следва ли допуснатата в исковата молба очевидна фактическа грешка в описанието на документа, послужил като изпълнително основание за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист по чл.417 ГПК, да доведе до прекратяване на съдебния процес по чл.422 ГПК поради неидентичност между ползвания в заповедното производство документ и описания в исковата молба, или съдът следва да укаже на страната да отстрани допуснатата нередовност.
В писмен отговор ответницата Д. Б. Я. оспорва обосноваването на предпоставките за допускане на касационното обжалване и основателността на жалбата.
За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:
За пръв път несъответствието между датата на издаване на записа на заповед /за сумата 20 689.08 евро с падеж 01.07.2010г., издаден от ищцата в полза на Х. А. – А. А.“О., [населено място]/, посочена в обстоятелствената част и петитума на исковата молба „10.06.2008г.“ и датата на издаване – „03.06.2009г.“ на записа с идентично съдържание, въз основа на който е поискана и издадена заповедта за незабавно изпълнение по ч.гр.д.№ 11185/2013г. на РС Пловдив, е констатирана от първоинстанционния съд с постановеното след даден ход на устните състезания определение от 11.02.2015г. Ответницата не е установила и не се е позовала на разминаването в датите и защитата й е била основана на представения с исковата молба запис от 03.06.2009г. С посоченото определение производството по делото е било прекратено по съображения, че предмет на установяване по иска, предявен по реда на чл.422 ГПК е вземането, обективирано в издадената заповед за изпълнение и основанието на вземането, за което е издадена заповедта, трябва да бъде идентично с основанието на установителния иск. Поради отсъствие на тези предпоставки, исковото производство е прието за недопустимо.
Това определение е било отменено с определение № 1534 от 08.06.2015г. по ч.гр.д.№ 1856/2015г. на САС по съображения, че действително в титулната част на исковата молба ищецът е посочил като датата на издаването на записа 10.06.2008г., но като доказателство е представено копие на документ, издаден на 03.06.2009г., а от приложеното заповедно производство е видно, че то се е развило въз основа на заявление за издаване на заповед за изпълнение по запис с датата на издаване 03.06.2009г.; акцентирано е, че в хода на производството ответницата е оспорила записа на заповед от 03.06.2009г., но без да основава тезата си на отсъствие на идентичност на претенцията по установителния иск с тази по заповедното производство. Счетено е за очевидно, че несъответствието, установено от първоинстанционния съд след приключване на устните състезания, се дължи на допусната техническа грешка при изписването на датата на издаването на записа в исковата молба, и е посочено, че тази грешка е могла да бъде отстранена своевременно още в първото по делото заседание, ако съдът беше изпълнил задължението си по чл.145,ал.2 ГПК и този негов процесуален пропуск не може на бъде основание за десезирането му от спора. След връщане на делото, първоинстанционният съд е пристъпил към постановяване на решението си без да извърши други процесуални действия.
Въззивната инстанция е била сезирана с жалби на двете страни срещу отхвърлената, респ.уважената част на установителния иск. Процесуални действия по изясняване на противоречията в датата на издаване на записа не са извършвани. С въззивното решение е счетено за недопустимо, поради липса на правен интерес, производството по чл.422 ГПК при отсъствие на идентичност на вземането по издадената заповед за изпълнение и предмета на установителния иск.
Отсъстват основания за преценка въззивното решение да е недопустимо. Касаторът не излага никакви правни доводи в подкрепа на твърдението си за такъв порок на решението.
Настоящият състав счита, че е обосновано наличието на основната предпоставка за допускане на касационното обжалване по процесуалноправния въпрос, който с оглед правомощията си по т.1 на ТР №1 /19.02.2010г. уточнява както следва: представлява ли противоречие /неяснота/ по смисъла на чл.145,ал.2 ГПК, посочването в обстоятелствената част и петитума на исковата молба, предявена по реда на чл.422 ГПК, на дата на издаване на записа на заповед, различна от тази по представения и описан като приложение към исковата молба документ по чл.417,т.9 ГПК, послужил за издаването на заповедта за изпълнение, и какви са правомощията на въззивната инстанция.
Касационното обжалване следва да бъде допуснато не по посочената от касатора предпоставка на т.3 на чл.280,ал.1 ГПК, а при допълнителното основание на т.1 на чл.280,ал.1 ГПК за проверка съответствието на процесуалните действия на въззивната инстанция със задължителна за нея практика – решението по гр.д.№ 3140/2015г. на ІV г.о.
Касаторът следва да заплати в едноседмичен срок сумата по т.18,ал.2 от Тарифата -809.28лв.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Допуска касационно обжалване на Решение 2412 от 07.12.2015г. по в.т.д.№ 4290/2015г. на Софийски апелативен съд, ТО, 11 състав.
Указва на [фирма] да представи по делото доказателства за внесена по сметката на ВКС държавна такса 809.28лв. в едноседмичен срок.
След изтичането на срока, делото да се докладва на Председателя на І т.о. за насрочване, съответно на състава – за прекратяване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: