3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 882
гр. София, 07.12.2017 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шестнадесети ноември през две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: Симеон Чаначев
Членове: Диана Хитова
Александър Цонев
изслуша докладваното от съдията Александър Цонев гр. д. № 3563/17 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Съдът е сезиран с касационна жалба на Р. „Т.-1“ [населено място], клон на [фирма] [населено място] срещу въззивно решение № 203/16.06.2017г., постановено по в.гр.д. 1164/2017г. на Старозагорски окръжен съд, в частта, с която е отменено решение № 11/15.02.2017г. на Радневски районен съд и е осъден Р. „Т.-1“ [населено място], клон на [фирма] [населено място] да плати на И. Д. В. сумата от 7622,96лв., представляваща обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение след придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на разликата над изплатената му сума от 2 брутни трудови възнаграждения до пълната дължима сума от 6 брутни трудови възнаграждения, заедно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба- 29.09.2016г. до окончателното изплащане на вземането. Към касационната жалба е приложено Изложение на основанията за допускане на касационно обжалване.
В срока за отговор ищецът по делото И. Д. В. е възразил, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване и за отмяна на въззивното решение.
Касационната жалба е подадена в срок и е допустима.
При преценка на основанията за допускане на касационно обжалване, ВКС намира следното:
Ищецът И. В. твърди в исковата молба, че на 08.08.2016г. е прекратен трудовия му договор при ответника на основание чл. 328, ал.1, т.10 КТ и са му платени две брутни трудови възнаграждения на основание чл. 222, ал.3 КТ. Тъй като ищецът е работил при ответника 18 години и 7 месеца, а в поделенията на [фирма] общо 22 години и 4 месеца, то работодателят му дължи 10 брутни заплати на основание чл. 83, ал.1 К.. Иска работодателят да бъде осъден да плати още осем брутни трудови възнаграждения в размер на 14038,08лв..
В срока за отговор ответникът Р. „Т.-1“ е възразил, че през 2013г. и 2014г. ищецът е ползвал неплатен отпуск, а през периода от 01.01.2013г. до 31.12.2015г. е работил при друг работодател- К. [населено място]. Според работодателя в този случай ищецът няма право на обезщетение над две брутни заплати.
По предявения иск въззивният съд е приел, че ищецът е работил повече от 10 години при последния работодател, независимо от обстоятелството, че трудовият стаж е бил прекъснат поради ползването на неплатен отпуск, както и независимо от обстоятелството, че ищецът е полагал допълнителен труд при друг работодател. Според съда тези обстоятелства не изключват правото на обезщетение по чл. 222, ал.3 КТ и е уважил иска за плащане на още четири брутни трудови възнаграждения.
В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК касаторът Рудник „Т.-1“ подържа наличие на основанията по чл. 280, ал.1, т.1,2 и 3 ГПК, но не е формулирал правен въпрос.
При тези данни относно правния спор, правните изводи на въззивния съд и липсата на формулиран правен въпрос в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК, ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване.
Съгласно т.р. № 1-2010- ОСГТК, за да бъде допуснато касационно обжалване е необходимо касаторът да е формулирал правен въпрос, който да е включен в обхвата на правиня спор и да е обусловил правните изводи на въззивния съд. С оглед диспозитивното начало в процеса ВКС не може да формулира правния въпрос вместо страната, а може само да го уточни и конкретизира. Касационното обжалване не може да бъде допуснато при условие, че в изложението не е формулиран правен въпрос, тъй като не може да бъде извършено сравнение между отговора на поставения въпрос, даден от въззивния съд и задължителната практика на ВКС или практиката на съдилищата, както и не може да се прецени наличието на допълнителната предпоставка по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК- разрешаването на въпроса да е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
В случая касаторът не е формулирал правен въпрос, поради което не е налице изискването на общата предпоставка от хипотезата на чл. 280, ал.1, т.1,2 и 3 КТ и въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
Воден от горното, ВКС
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 203/16.06.2017г., постановено по в.гр.д. 1164/2017г. на Старозагорски окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: