О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 973
София, 23.07.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети юли две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 1833/2014 година.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба,подадена от адв.В.Н. – пълномощник на К. А. Х., срещу решение № 700/ 17.12.2013г., постановено по гр.д. № 1015/2013 г. на Плевенски окръжен съд, с което е отменено решение № 1185/05.07.2013 год. по гр.д. № 7420/2012 г. на Плевенски районен съд,в частта му,с която И. Н. Н. и Г. А. П. са осъдени да заплатят на К. А. Х. на основание чл.45 ЗЗД сумата от 5 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди – притеснения и неудобства от съществуващото фактическо положение от незаконосъобразните им действия ,във връзка с изграждането на сграда, в дворно място в [населено място], за периода от 1995 г. до 21.12.2012 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 21.12.2012 г. до окончателното й заплащане, както и сумата от 2 500 евро, представляваща обезщетение за имуществени вреди – заплащане на неустойка по прекратен предварителен договор за покупко – продажба на недвижим имот от 28.12.2011 г., поради незаконосъобразните им действия във връзка с изграждането на сграда в дворно място в [населено място],за периода от 1995 г. до 21.12.2012 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането – 09.11.2012 г. до окончателното й заплащане и е постановено ново,с което са отхвърлени исковете като неоснователни и недоказани.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение – основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1,т.3 ГПК.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се сочи чл.280,ал.1,т.1 ГПК,алтернативно чл.280,ал.1,т.3 ГПК по следните въпроси-неизпълнението на едно договорно задължение може ли да представлява и деликт,съобразно характера на настъпилите от неизпълнение правни последици и наличието на облигационна връзка между страните води ли винаги до невъзможност за търсене на деликтна отговорност;когато страните са обвързани с договор,възможно ли е да се търси отговорност на деликтно основание,когато задълженото по договора лице извърши противоправни действия извън облигационната връзка между страните;при неправилно квалифициран иск в първата инстанция,необходимо ли е въззивния съд да даде указания на ищеца,относно релевантните факти и разпределението на доказателствената тежест или е длъжен да се произнесе по делото,съобразно дадената правна квалификация и установените по делото факти и обстоятелства.
Ответниците са депозирали отговор , в който подържат неоснователността на касационната жалба и вземат становище за недопустимост на касационното обжалване предвид липсата на основания по чл.280, ал.1 ГПК.Претендират разноски.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.280 ГПК и взе предвид отговора на ответника по касация намира, че жалбата е подадена в законния срок от процесуално легитимирано лице срещу подлежащо на касационно обжалване решение на въззивния съд и е процесуално допустима.
За да постанови този резултат въззивната инстанция след съвкупна преценка на доказателствата по делото е приела,че отношенията между страните с оглед изложените обстоятелства, на които основават иска си имат за основание сключения договор между тях и следва да бъдат уредени на това основание, като се изследват клаузите на сключения между тях договор, наличието на неизпълнение и наличието на вреди, които са пряка и непосредствена последица от това неизпълнение, момента на възникването на право на обезщетение за всяка от претърпените вреди. Не се твърди и доказа по делото, тежестта за което е върху ищеца, противоправно поведение на всеки от ответниците, произтичащо от общото задължение да не се вреди другиму или от нарушение на конкретни нормативни правила, а наличието на неточно или непълно изпълнение на договорното задължение по цитирания договор не би могло да обоснове извод за увреждане, ангажиращо деликтната отговорност на ответниците. При липса на доказани конкретни противоправни деяния на ответниците, въззивният съд е приел, че не е осъществен фактическия състав на непозволеното увреждане и не следва да се обсъжда подробно наличието на останалите елементи на състава – вреди и причинна връзка между вредите и противоправното поведение,поради което е отхвърлил като недоказани по основание предявените искове.
Касираното въззивно решение следва да се допусне до касационно обжалване тъй като са налице условията по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по поставения трети въпрос.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1,т.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение№ 700/ 17.12.2013г., постановено по гр.д. № 1015/2013 г. на Плевенски окръжен съд.
Указва на К. А. Х. в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за платена държавна такса по сметка на ВКС в размер на 197,75 лв., като в съобщението се впише, че при неизпълнение на указанието касационната жалба ще бъде върната.
След представяне на вносна бележка за платена държавна такса делото да се докладва на председателя на ІV г. о. на ВКС за насрочване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: